Български
Surah As-Saaffat ( Those Ranges in Ranks ) - Aya count 182
وَٱلصَّٰٓفَّٰتِ صَفّٗا ﰀ ﴿١﴾
Кълна се в строените в редици
فَٱلزَّٰجِرَٰتِ زَجۡرٗا ﰁ ﴿٢﴾
فَٱلتَّٰلِيَٰتِ ذِكۡرًا ﰂ ﴿٣﴾
и в четящите Напомнянето [ангели]
إِنَّ إِلَٰهَكُمۡ لَوَٰحِدٞ ﰃ ﴿٤﴾
вашият Бог е единственият -
رَّبُّ ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَٱلۡأَرۡضِ وَمَا بَيۡنَهُمَا وَرَبُّ ٱلۡمَشَٰرِقِ ﰄ ﴿٥﴾
Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, и Господът на изгревите.
إِنَّا زَيَّنَّا ٱلسَّمَآءَ ٱلدُّنۡيَا بِزِينَةٍ ٱلۡكَوَاكِبِ ﰅ ﴿٦﴾
Украсихме Ние най-ниското небе с украса от звезди
وَحِفۡظٗا مِّن كُلِّ شَيۡطَٰنٖ مَّارِدٖ ﰆ ﴿٧﴾
и го опазваме от всички непокорни сатани,
لَّا يَسَّمَّعُونَ إِلَى ٱلۡمَلَإِ ٱلۡأَعۡلَىٰ وَيُقۡذَفُونَ مِن كُلِّ جَانِبٖ ﰇ ﴿٨﴾
за да не могат да чуят нищо от върховните небеса, и са замеряни от всички страни
دُحُورٗاۖ وَلَهُمۡ عَذَابٞ وَاصِبٌ ﰈ ﴿٩﴾
за пропъждане, и за тях има постоянно мъчение,
إِلَّا مَنۡ خَطِفَ ٱلۡخَطۡفَةَ فَأَتۡبَعَهُۥ شِهَابٞ ثَاقِبٞ ﰉ ﴿١٠﴾
освен който долови слово [от ангелите] и тогава го последва изгарящ пламък.
فَٱسۡتَفۡتِهِمۡ أَهُمۡ أَشَدُّ خَلۡقًا أَم مَّنۡ خَلَقۡنَآۚ إِنَّا خَلَقۡنَٰهُم مِّن طِينٖ لَّازِبِۭ ﰊ ﴿١١﴾
И ги попитай [неверниците] какво мислят - те ли са по-трудни за сътворяване, или другите, които сътворихме! Тях сътворихме от лепнеща глина.
بَلۡ عَجِبۡتَ وَيَسۡخَرُونَ ﰋ ﴿١٢﴾
Да, ти се удиви, а те се подиграват.
وَإِذَا ذُكِّرُواْ لَا يَذۡكُرُونَ ﰌ ﴿١٣﴾
И когато ги поучават, те не се поучават.
وَإِذَا رَأَوۡاْ ءَايَةٗ يَسۡتَسۡخِرُونَ ﰍ ﴿١٤﴾
И когато видят знамение, те се присмиват.
وَقَالُوٓاْ إِنۡ هَٰذَآ إِلَّا سِحۡرٞ مُّبِينٌ ﰎ ﴿١٥﴾
И казват: “Това е само явна магия.
أَءِذَا مِتۡنَا وَكُنَّا تُرَابٗا وَعِظَٰمًا أَءِنَّا لَمَبۡعُوثُونَ ﰏ ﴿١٦﴾
Нима като умрем и станем пръст и кости, нима наистина ще бъдем възкресени?
أَوَءَابَآؤُنَا ٱلۡأَوَّلُونَ ﰐ ﴿١٧﴾
А нима и древните ни предци?”
قُلۡ نَعَمۡ وَأَنتُمۡ دَٰخِرُونَ ﰑ ﴿١٨﴾
Кажи: “Да! И ще бъдете унизени.”
فَإِنَّمَا هِيَ زَجۡرَةٞ وَٰحِدَةٞ فَإِذَا هُمۡ يَنظُرُونَ ﰒ ﴿١٩﴾
То ще е само един Вик и ето ги - проглеждат!
وَقَالُواْ يَٰوَيۡلَنَا هَٰذَا يَوۡمُ ٱلدِّينِ ﰓ ﴿٢٠﴾
И ще кажат: “О, горко ни! Това е Съдният ден.”
هَٰذَا يَوۡمُ ٱلۡفَصۡلِ ٱلَّذِي كُنتُم بِهِۦ تُكَذِّبُونَ ﰔ ﴿٢١﴾
Това е Денят на разграничението, който вие отричахте.
۞ ٱحۡشُرُواْ ٱلَّذِينَ ظَلَمُواْ وَأَزۡوَٰجَهُمۡ وَمَا كَانُواْ يَعۡبُدُونَ ﰕ ﴿٢٢﴾
[Аллах ще повели на ангелите:] “Съберете онези, които угнетяваха, техните спътници и онова, на което са служили
مِن دُونِ ٱللَّهِ فَٱهۡدُوهُمۡ إِلَىٰ صِرَٰطِ ٱلۡجَحِيمِ ﰖ ﴿٢٣﴾
вместо на Аллах, и ги подкарайте по пътя към Ада!
وَقِفُوهُمۡۖ إِنَّهُم مَّسۡـُٔولُونَ ﰗ ﴿٢٤﴾
И ги задръжте!” Те непременно ще бъдат питани:
مَا لَكُمۡ لَا تَنَاصَرُونَ ﰘ ﴿٢٥﴾
“Какво ви е, та не си помагате един другиму?”
بَلۡ هُمُ ٱلۡيَوۡمَ مُسۡتَسۡلِمُونَ ﰙ ﴿٢٦﴾
Да, в този Ден ще са покорни.
وَأَقۡبَلَ بَعۡضُهُمۡ عَلَىٰ بَعۡضٖ يَتَسَآءَلُونَ ﰚ ﴿٢٧﴾
Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се обвиняват.
قَالُوٓاْ إِنَّكُمۡ كُنتُمۡ تَأۡتُونَنَا عَنِ ٱلۡيَمِينِ ﰛ ﴿٢٨﴾
И ще кажат [на съдружаваните от тях]: “Вие ни се представяхте като праведни.”
قَالُواْ بَل لَّمۡ تَكُونُواْ مُؤۡمِنِينَ ﰜ ﴿٢٩﴾
Ще кажат [съдружаваните]: “Не, вие не вярвахте.
وَمَا كَانَ لَنَا عَلَيۡكُم مِّن سُلۡطَٰنِۭۖ بَلۡ كُنتُمۡ قَوۡمٗا طَٰغِينَ ﰝ ﴿٣٠﴾
А ние нямахме власт над вас. Да, вие бяхте престъпващи хора.
فَحَقَّ عَلَيۡنَا قَوۡلُ رَبِّنَآۖ إِنَّا لَذَآئِقُونَ ﰞ ﴿٣١﴾
И се изпълни спрямо нас Словото на нашия Господ. И наистина ще вкусим [мъчението].
فَأَغۡوَيۡنَٰكُمۡ إِنَّا كُنَّا غَٰوِينَ ﰟ ﴿٣٢﴾
И ви заблудихме, и ние самите бяхме заблудени.”
فَإِنَّهُمۡ يَوۡمَئِذٖ فِي ٱلۡعَذَابِ مُشۡتَرِكُونَ ﰠ ﴿٣٣﴾
В този Ден ще бъдат съучастници в мъчението.
إِنَّا كَذَٰلِكَ نَفۡعَلُ بِٱلۡمُجۡرِمِينَ ﰡ ﴿٣٤﴾
Да, така Ние постъпваме с престъпниците.
إِنَّهُمۡ كَانُوٓاْ إِذَا قِيلَ لَهُمۡ لَآ إِلَٰهَ إِلَّا ٱللَّهُ يَسۡتَكۡبِرُونَ ﰢ ﴿٣٥﴾
Когато им се рече: “Няма друг бог освен Аллах!”, те се възгордяваха.
وَيَقُولُونَ أَئِنَّا لَتَارِكُوٓاْ ءَالِهَتِنَا لِشَاعِرٖ مَّجۡنُونِۭ ﰣ ﴿٣٦﴾
И казваха: “Нима ще изоставим боговете си заради един луд поет?”
بَلۡ جَآءَ بِٱلۡحَقِّ وَصَدَّقَ ٱلۡمُرۡسَلِينَ ﰤ ﴿٣٧﴾
Да, той донесе истината и потвърди пратениците.
إِنَّكُمۡ لَذَآئِقُواْ ٱلۡعَذَابِ ٱلۡأَلِيمِ ﰥ ﴿٣٨﴾
Непременно ще вкусите болезненото мъчение -
وَمَا تُجۡزَوۡنَ إِلَّا مَا كُنتُمۡ تَعۡمَلُونَ ﰦ ﴿٣٩﴾
ще ви се въздаде само за онова, което сте вършили.
إِلَّا عِبَادَ ٱللَّهِ ٱلۡمُخۡلَصِينَ ﰧ ﴿٤٠﴾
Но не и за преданите раби на Аллах.
أُوْلَٰٓئِكَ لَهُمۡ رِزۡقٞ مَّعۡلُومٞ ﰨ ﴿٤١﴾
За тях ще има знайно препитание -
فَوَٰكِهُ وَهُم مُّكۡرَمُونَ ﰩ ﴿٤٢﴾
плодове. И ще са удостоени
فِي جَنَّٰتِ ٱلنَّعِيمِ ﰪ ﴿٤٣﴾
в Градините на блаженството,
عَلَىٰ سُرُرٖ مُّتَقَٰبِلِينَ ﰫ ﴿٤٤﴾
на престоли един срещу друг.
يُطَافُ عَلَيۡهِم بِكَأۡسٖ مِّن مَّعِينِۭ ﰬ ﴿٤٥﴾
Ще им поднасят чаши от извор
بَيۡضَآءَ لَذَّةٖ لِّلشَّٰرِبِينَ ﰭ ﴿٤٦﴾
кристален, приятен за пиещите.
لَا فِيهَا غَوۡلٞ وَلَا هُمۡ عَنۡهَا يُنزَفُونَ ﰮ ﴿٤٧﴾
От него нито боли глава, нито се опияняват.
وَعِندَهُمۡ قَٰصِرَٰتُ ٱلطَّرۡفِ عِينٞ ﰯ ﴿٤٨﴾
При тях ще има жени с целомъдрен поглед, с прелестни очи,
كَأَنَّهُنَّ بَيۡضٞ مَّكۡنُونٞ ﰰ ﴿٤٩﴾
فَأَقۡبَلَ بَعۡضُهُمۡ عَلَىٰ بَعۡضٖ يَتَسَآءَلُونَ ﰱ ﴿٥٠﴾
Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се разпитват.
قَالَ قَآئِلٞ مِّنۡهُمۡ إِنِّي كَانَ لِي قَرِينٞ ﰲ ﴿٥١﴾
Ще рече един от тях: “Аз имах приятел,
يَقُولُ أَءِنَّكَ لَمِنَ ٱلۡمُصَدِّقِينَ ﰳ ﴿٥٢﴾
който казваше: “Нима наистина си от повярвалите?
أَءِذَا مِتۡنَا وَكُنَّا تُرَابٗا وَعِظَٰمًا أَءِنَّا لَمَدِينُونَ ﰴ ﴿٥٣﴾
Нима като умрем и станем пръст и кости, нима наистина ще има за нас възмездие?”
قَالَ هَلۡ أَنتُم مُّطَّلِعُونَ ﰵ ﴿٥٤﴾
Рече: “Ще надзърнете ли?”
فَٱطَّلَعَ فَرَءَاهُ فِي سَوَآءِ ٱلۡجَحِيمِ ﰶ ﴿٥٥﴾
И надзърна, и го видя в средата на Ада.
قَالَ تَٱللَّهِ إِن كِدتَّ لَتُرۡدِينِ ﰷ ﴿٥٦﴾
Рече: “Кълна се в Аллах, ти едва не ме погуби.
وَلَوۡلَا نِعۡمَةُ رَبِّي لَكُنتُ مِنَ ٱلۡمُحۡضَرِينَ ﰸ ﴿٥٧﴾
И ако не бе благодатта на моя Господ, щях да съм доведен [с теб].
أَفَمَا نَحۡنُ بِمَيِّتِينَ ﰹ ﴿٥٨﴾
А нали ние [вярващите] не ще умрем
إِلَّا مَوۡتَتَنَا ٱلۡأُولَىٰ وَمَا نَحۡنُ بِمُعَذَّبِينَ ﰺ ﴿٥٩﴾
освен първата ни смърт, и не ще бъдем наказани?”
إِنَّ هَٰذَا لَهُوَ ٱلۡفَوۡزُ ٱلۡعَظِيمُ ﰻ ﴿٦٠﴾
Това е великото спасение.
لِمِثۡلِ هَٰذَا فَلۡيَعۡمَلِ ٱلۡعَٰمِلُونَ ﰼ ﴿٦١﴾
За такова дейните да действат!
أَذَٰلِكَ خَيۡرٞ نُّزُلًا أَمۡ شَجَرَةُ ٱلزَّقُّومِ ﰽ ﴿٦٢﴾
Дали това е по-добро за пребивание, или при дървото Зокум?
إِنَّا جَعَلۡنَٰهَا فِتۡنَةٗ لِّلظَّٰلِمِينَ ﰾ ﴿٦٣﴾
Сторихме го изпитание за угнетителите.
إِنَّهَا شَجَرَةٞ تَخۡرُجُ فِيٓ أَصۡلِ ٱلۡجَحِيمِ ﰿ ﴿٦٤﴾
То е дърво, изникващо от дъното на Ада.
طَلۡعُهَا كَأَنَّهُۥ رُءُوسُ ٱلشَّيَٰطِينِ ﱀ ﴿٦٥﴾
Плодовете му са като главите на сатаните.
فَإِنَّهُمۡ لَأٓكِلُونَ مِنۡهَا فَمَالِـُٔونَ مِنۡهَا ٱلۡبُطُونَ ﱁ ﴿٦٦﴾
А те от него ще ядат и ще си пълнят стомасите.
ثُمَّ إِنَّ لَهُمۡ عَلَيۡهَا لَشَوۡبٗا مِّنۡ حَمِيمٖ ﱂ ﴿٦٧﴾
После към това ще им се примесва питие от вряща вода.
ثُمَّ إِنَّ مَرۡجِعَهُمۡ لَإِلَى ٱلۡجَحِيمِ ﱃ ﴿٦٨﴾
После тяхното завръщане е към Ада.
إِنَّهُمۡ أَلۡفَوۡاْ ءَابَآءَهُمۡ ضَآلِّينَ ﱄ ﴿٦٩﴾
Те завариха бащите си заблудени
فَهُمۡ عَلَىٰٓ ءَاثَٰرِهِمۡ يُهۡرَعُونَ ﱅ ﴿٧٠﴾
и въпреки това се впуснаха по техните следи.
وَلَقَدۡ ضَلَّ قَبۡلَهُمۡ أَكۡثَرُ ٱلۡأَوَّلِينَ ﱆ ﴿٧١﴾
А преди тях повечето от древните бяха в заблуда.
وَلَقَدۡ أَرۡسَلۡنَا فِيهِم مُّنذِرِينَ ﱇ ﴿٧٢﴾
И изпращахме сред тях предупредители.
فَٱنظُرۡ كَيۡفَ كَانَ عَٰقِبَةُ ٱلۡمُنذَرِينَ ﱈ ﴿٧٣﴾
И виж какъв бе краят на предупреждаваните,
إِلَّا عِبَادَ ٱللَّهِ ٱلۡمُخۡلَصِينَ ﱉ ﴿٧٤﴾
но не и за преданите раби на Аллах!
وَلَقَدۡ نَادَىٰنَا نُوحٞ فَلَنِعۡمَ ٱلۡمُجِيبُونَ ﱊ ﴿٧٥﴾
И Нух Ни призова. И как прекрасно откликваме!
وَنَجَّيۡنَٰهُ وَأَهۡلَهُۥ مِنَ ٱلۡكَرۡبِ ٱلۡعَظِيمِ ﱋ ﴿٧٦﴾
И спасихме него и семейството му от огромното бедствие.
وَجَعَلۡنَا ذُرِّيَّتَهُۥ هُمُ ٱلۡبَاقِينَ ﱌ ﴿٧٧﴾
И сторихме неговите потомци да просъществуват.
وَتَرَكۡنَا عَلَيۡهِ فِي ٱلۡأٓخِرِينَ ﱍ ﴿٧٨﴾
И оставихме за него спомен сред сетните.
سَلَٰمٌ عَلَىٰ نُوحٖ فِي ٱلۡعَٰلَمِينَ ﱎ ﴿٧٩﴾
Мир за Нух сред народите!
إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجۡزِي ٱلۡمُحۡسِنِينَ ﱏ ﴿٨٠﴾
Така награждаваме Ние благодетелните.
إِنَّهُۥ مِنۡ عِبَادِنَا ٱلۡمُؤۡمِنِينَ ﱐ ﴿٨١﴾
Той бе един от Нашите вярващи раби.
ثُمَّ أَغۡرَقۡنَا ٱلۡأٓخَرِينَ ﱑ ﴿٨٢﴾
۞ وَإِنَّ مِن شِيعَتِهِۦ لَإِبۡرَٰهِيمَ ﱒ ﴿٨٣﴾
И сред неговите последователи бе Ибрахим.
إِذۡ جَآءَ رَبَّهُۥ بِقَلۡبٖ سَلِيمٍ ﱓ ﴿٨٤﴾
Как се яви пред своя Господ с чисто сърце.
إِذۡ قَالَ لِأَبِيهِ وَقَوۡمِهِۦ مَاذَا تَعۡبُدُونَ ﱔ ﴿٨٥﴾
Рече той на своя баща и на своя народ: “На какво служите?
أَئِفۡكًا ءَالِهَةٗ دُونَ ٱللَّهِ تُرِيدُونَ ﱕ ﴿٨٦﴾
Нима искате лъжливи богове вместо Аллах?
فَمَا ظَنُّكُم بِرَبِّ ٱلۡعَٰلَمِينَ ﱖ ﴿٨٧﴾
И какво мислите за Господа на световете?”
فَنَظَرَ نَظۡرَةٗ فِي ٱلنُّجُومِ ﱗ ﴿٨٨﴾
И отправи поглед към звездите.
فَقَالَ إِنِّي سَقِيمٞ ﱘ ﴿٨٩﴾
فَتَوَلَّوۡاْ عَنۡهُ مُدۡبِرِينَ ﱙ ﴿٩٠﴾
А те му обърнаха гръб и си отидоха.
فَرَاغَ إِلَىٰٓ ءَالِهَتِهِمۡ فَقَالَ أَلَا تَأۡكُلُونَ ﱚ ﴿٩١﴾
И се прокрадна при боговете им, и рече: “Няма ли да похапнете?
مَا لَكُمۡ لَا تَنطِقُونَ ﱛ ﴿٩٢﴾
Какво ви е, та не говорите?”
فَرَاغَ عَلَيۡهِمۡ ضَرۡبَۢا بِٱلۡيَمِينِ ﱜ ﴿٩٣﴾
И се наведе над тях, и ги удари с десница.
فَأَقۡبَلُوٓاْ إِلَيۡهِ يَزِفُّونَ ﱝ ﴿٩٤﴾
[И щом видяха боговете си потрошени,] отидоха при него забързани.
قَالَ أَتَعۡبُدُونَ مَا تَنۡحِتُونَ ﱞ ﴿٩٥﴾
Рече: “Нима служите на онова, което вие сте издялали?
وَٱللَّهُ خَلَقَكُمۡ وَمَا تَعۡمَلُونَ ﱟ ﴿٩٦﴾
А Аллах е сътворил и вас, и онова, което правите.”
قَالُواْ ٱبۡنُواْ لَهُۥ بُنۡيَٰنٗا فَأَلۡقُوهُ فِي ٱلۡجَحِيمِ ﱠ ﴿٩٧﴾
Рекоха: “Издигнете за него клада и го хвърлете в пламъците!”
فَأَرَادُواْ بِهِۦ كَيۡدٗا فَجَعَلۡنَٰهُمُ ٱلۡأَسۡفَلِينَ ﱡ ﴿٩٨﴾
Замислиха коварство спрямо него, но Ние сторихме те да са унизените.
وَقَالَ إِنِّي ذَاهِبٌ إِلَىٰ رَبِّي سَيَهۡدِينِ ﱢ ﴿٩٩﴾
И рече [Ибрахим]: “Отивам при моя Господ. Той ще ме напъти.
رَبِّ هَبۡ لِي مِنَ ٱلصَّٰلِحِينَ ﱣ ﴿١٠٠﴾
Господи мой, дари ме с праведни потомци!”
فَبَشَّرۡنَٰهُ بِغُلَٰمٍ حَلِيمٖ ﱤ ﴿١٠١﴾
И го благовестихме за смирен син.
فَلَمَّا بَلَغَ مَعَهُ ٱلسَّعۡيَ قَالَ يَٰبُنَيَّ إِنِّيٓ أَرَىٰ فِي ٱلۡمَنَامِ أَنِّيٓ أَذۡبَحُكَ فَٱنظُرۡ مَاذَا تَرَىٰۚ قَالَ يَٰٓأَبَتِ ٱفۡعَلۡ مَا تُؤۡمَرُۖ سَتَجِدُنِيٓ إِن شَآءَ ٱللَّهُ مِنَ ٱلصَّٰبِرِينَ ﱥ ﴿١٠٢﴾
И когато порасна, и започна да ходи с него, той рече: “О, синко мой, сънувах, че трябва да те заколя. Какво ще кажеш?” Рече: “О, татко мой, прави, каквото ти е повелено! Ще откриеш, ако Аллах е пожелал, че съм от търпеливите.”
فَلَمَّآ أَسۡلَمَا وَتَلَّهُۥ لِلۡجَبِينِ ﱦ ﴿١٠٣﴾
И когато двамата се подчиниха, и той го положи по лице,
وَنَٰدَيۡنَٰهُ أَن يَٰٓإِبۡرَٰهِيمُ ﱧ ﴿١٠٤﴾
Ние му извикахме: “О, Ибрахим,
قَدۡ صَدَّقۡتَ ٱلرُّءۡيَآۚ إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجۡزِي ٱلۡمُحۡسِنِينَ ﱨ ﴿١٠٥﴾
ти изпълни съня.” Така награждаваме Ние благодетелните.
إِنَّ هَٰذَا لَهُوَ ٱلۡبَلَٰٓؤُاْ ٱلۡمُبِينُ ﱩ ﴿١٠٦﴾
وَفَدَيۡنَٰهُ بِذِبۡحٍ عَظِيمٖ ﱪ ﴿١٠٧﴾
И за него дадохме в замяна голямо жертвено животно.
وَتَرَكۡنَا عَلَيۡهِ فِي ٱلۡأٓخِرِينَ ﱫ ﴿١٠٨﴾
И оставихме за него спомен сред сетните.
سَلَٰمٌ عَلَىٰٓ إِبۡرَٰهِيمَ ﱬ ﴿١٠٩﴾
كَذَٰلِكَ نَجۡزِي ٱلۡمُحۡسِنِينَ ﱭ ﴿١١٠﴾
Така награждаваме Ние благодетелните.
إِنَّهُۥ مِنۡ عِبَادِنَا ٱلۡمُؤۡمِنِينَ ﱮ ﴿١١١﴾
Той бе от Нашите вярващи раби.
وَبَشَّرۡنَٰهُ بِإِسۡحَٰقَ نَبِيّٗا مِّنَ ٱلصَّٰلِحِينَ ﱯ ﴿١١٢﴾
И го възрадвахме за Исхак - пророк от праведниците.
وَبَٰرَكۡنَا عَلَيۡهِ وَعَلَىٰٓ إِسۡحَٰقَۚ وَمِن ذُرِّيَّتِهِمَا مُحۡسِنٞ وَظَالِمٞ لِّنَفۡسِهِۦ مُبِينٞ ﱰ ﴿١١٣﴾
И благословихме него и Исхак. А сред техните потомци имаше и благодетелни, и явни угнетители на себе си.
وَلَقَدۡ مَنَنَّا عَلَىٰ مُوسَىٰ وَهَٰرُونَ ﱱ ﴿١١٤﴾
И въздарихме Муса и Харун [с пророчеството].
وَنَجَّيۡنَٰهُمَا وَقَوۡمَهُمَا مِنَ ٱلۡكَرۡبِ ٱلۡعَظِيمِ ﱲ ﴿١١٥﴾
И спасихме и тях, и народа им от огромното бедствие.
وَنَصَرۡنَٰهُمۡ فَكَانُواْ هُمُ ٱلۡغَٰلِبِينَ ﱳ ﴿١١٦﴾
И им помогнахме, и те бяха победителите.
وَءَاتَيۡنَٰهُمَا ٱلۡكِتَٰبَ ٱلۡمُسۡتَبِينَ ﱴ ﴿١١٧﴾
И дадохме на двамата разясняващото Писание.
وَهَدَيۡنَٰهُمَا ٱلصِّرَٰطَ ٱلۡمُسۡتَقِيمَ ﱵ ﴿١١٨﴾
И ги насочихме по правия път.
وَتَرَكۡنَا عَلَيۡهِمَا فِي ٱلۡأٓخِرِينَ ﱶ ﴿١١٩﴾
И оставихме за тях спомен сред сетните.
سَلَٰمٌ عَلَىٰ مُوسَىٰ وَهَٰرُونَ ﱷ ﴿١٢٠﴾
إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجۡزِي ٱلۡمُحۡسِنِينَ ﱸ ﴿١٢١﴾
Така награждаваме Ние благодетелните.
إِنَّهُمَا مِنۡ عِبَادِنَا ٱلۡمُؤۡمِنِينَ ﱹ ﴿١٢٢﴾
Двамата бяха от Нашите вярващи раби.
وَإِنَّ إِلۡيَاسَ لَمِنَ ٱلۡمُرۡسَلِينَ ﱺ ﴿١٢٣﴾
И Илйас бе от пратениците.
إِذۡ قَالَ لِقَوۡمِهِۦٓ أَلَا تَتَّقُونَ ﱻ ﴿١٢٤﴾
Рече той на своя народ: “Не се ли боите?
أَتَدۡعُونَ بَعۡلٗا وَتَذَرُونَ أَحۡسَنَ ٱلۡخَٰلِقِينَ ﱼ ﴿١٢٥﴾
Нима призовавате Баал, а изоставяте Най-прекрасния Творец -
ٱللَّهَ رَبَّكُمۡ وَرَبَّ ءَابَآئِكُمُ ٱلۡأَوَّلِينَ ﱽ ﴿١٢٦﴾
Аллах, вашия Господ и Господа на древните ви предци?”
فَكَذَّبُوهُ فَإِنَّهُمۡ لَمُحۡضَرُونَ ﱾ ﴿١٢٧﴾
Но го взеха за лъжец и затова те ще бъдат доведени [в Ада],
إِلَّا عِبَادَ ٱللَّهِ ٱلۡمُخۡلَصِينَ ﱿ ﴿١٢٨﴾
но не и преданите раби на Аллах.
وَتَرَكۡنَا عَلَيۡهِ فِي ٱلۡأٓخِرِينَ ﲀ ﴿١٢٩﴾
И оставихме за него спомен сред сетните.
سَلَٰمٌ عَلَىٰٓ إِلۡ يَاسِينَ ﲁ ﴿١٣٠﴾
إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجۡزِي ٱلۡمُحۡسِنِينَ ﲂ ﴿١٣١﴾
Така награждаваме Ние благодетелните.
إِنَّهُۥ مِنۡ عِبَادِنَا ٱلۡمُؤۡمِنِينَ ﲃ ﴿١٣٢﴾
Той бе от Нашите вярващи раби.
وَإِنَّ لُوطٗا لَّمِنَ ٱلۡمُرۡسَلِينَ ﲄ ﴿١٣٣﴾
إِذۡ نَجَّيۡنَٰهُ وَأَهۡلَهُۥٓ أَجۡمَعِينَ ﲅ ﴿١٣٤﴾
Спасихме него и семейството му - всички
إِلَّا عَجُوزٗا فِي ٱلۡغَٰبِرِينَ ﲆ ﴿١٣٥﴾
освен [жена му -] една старица, която бе сред оставащите.
ثُمَّ دَمَّرۡنَا ٱلۡأٓخَرِينَ ﲇ ﴿١٣٦﴾
После изтребихме другите.
وَإِنَّكُمۡ لَتَمُرُّونَ عَلَيۡهِم مُّصۡبِحِينَ ﲈ ﴿١٣٧﴾
А вие минавате покрай тях сутрин
وَبِٱلَّيۡلِۚ أَفَلَا تَعۡقِلُونَ ﲉ ﴿١٣٨﴾
и вечер. Не ще ли проумеете?
وَإِنَّ يُونُسَ لَمِنَ ٱلۡمُرۡسَلِينَ ﲊ ﴿١٣٩﴾
И Юнус бе от пратениците.
إِذۡ أَبَقَ إِلَى ٱلۡفُلۡكِ ٱلۡمَشۡحُونِ ﲋ ﴿١٤٠﴾
Избяга той на натоварен кораб.
فَسَاهَمَ فَكَانَ مِنَ ٱلۡمُدۡحَضِينَ ﲌ ﴿١٤١﴾
И жребий хвърлиха, и той бе от губещите.
فَٱلۡتَقَمَهُ ٱلۡحُوتُ وَهُوَ مُلِيمٞ ﲍ ﴿١٤٢﴾
И го глътна китът, и заслужи порицание.
فَلَوۡلَآ أَنَّهُۥ كَانَ مِنَ ٱلۡمُسَبِّحِينَ ﲎ ﴿١٤٣﴾
И ако не бе от възхваляващите,
لَلَبِثَ فِي بَطۡنِهِۦٓ إِلَىٰ يَوۡمِ يُبۡعَثُونَ ﲏ ﴿١٤٤﴾
щеше да прекара в корема му до Деня, когато ще бъдат те възкресени.
۞ فَنَبَذۡنَٰهُ بِٱلۡعَرَآءِ وَهُوَ سَقِيمٞ ﲐ ﴿١٤٥﴾
Но го изхвърлихме изтощен на голия бряг.
وَأَنۢبَتۡنَا عَلَيۡهِ شَجَرَةٗ مِّن يَقۡطِينٖ ﲑ ﴿١٤٦﴾
И сторихме над него да израсте дърво [с широки листа] като тиква.
وَأَرۡسَلۡنَٰهُ إِلَىٰ مِاْئَةِ أَلۡفٍ أَوۡ يَزِيدُونَ ﲒ ﴿١٤٧﴾
И го изпратихме при сто хиляди души, дори повече.
فَـَٔامَنُواْ فَمَتَّعۡنَٰهُمۡ إِلَىٰ حِينٖ ﲓ ﴿١٤٨﴾
И повярваха те, и ги оставихме да се наслаждават до време.
فَٱسۡتَفۡتِهِمۡ أَلِرَبِّكَ ٱلۡبَنَاتُ وَلَهُمُ ٱلۡبَنُونَ ﲔ ﴿١٤٩﴾
И ги питай [о, Мухаммад] какво мислят - нима за твоя Господ са дъщерите, а за тях - синовете?
أَمۡ خَلَقۡنَا ٱلۡمَلَٰٓئِكَةَ إِنَٰثٗا وَهُمۡ شَٰهِدُونَ ﲕ ﴿١٥٠﴾
Или Ние в тяхно присъствие сътворихме ангелите от женски пол?
أَلَآ إِنَّهُم مِّنۡ إِفۡكِهِمۡ لَيَقُولُونَ ﲖ ﴿١٥١﴾
Ала не! Те изричат своя измислица:
وَلَدَ ٱللَّهُ وَإِنَّهُمۡ لَكَٰذِبُونَ ﲗ ﴿١٥٢﴾
“Аллах роди.” Те наистина са лъжци.
أَصۡطَفَى ٱلۡبَنَاتِ عَلَى ٱلۡبَنِينَ ﲘ ﴿١٥٣﴾
Нима Той предпочете дъщерите пред синовете?
مَا لَكُمۡ كَيۡفَ تَحۡكُمُونَ ﲙ ﴿١٥٤﴾
Какво ви е, та така отсъждате?
أَفَلَا تَذَكَّرُونَ ﲚ ﴿١٥٥﴾
أَمۡ لَكُمۡ سُلۡطَٰنٞ مُّبِينٞ ﲛ ﴿١٥٦﴾
فَأۡتُواْ بِكِتَٰبِكُمۡ إِن كُنتُمۡ صَٰدِقِينَ ﲜ ﴿١٥٧﴾
Тогава донесете вашето писание, ако говорите истината!
وَجَعَلُواْ بَيۡنَهُۥ وَبَيۡنَ ٱلۡجِنَّةِ نَسَبٗاۚ وَلَقَدۡ عَلِمَتِ ٱلۡجِنَّةُ إِنَّهُمۡ لَمُحۡضَرُونَ ﲝ ﴿١٥٨﴾
И измислиха родство между Него и джиновете. А джиновете знаят, че ще бъдат доведени [за равносметка].
سُبۡحَٰنَ ٱللَّهِ عَمَّا يَصِفُونَ ﲞ ﴿١٥٩﴾
Пречист е Аллах от онова, което Му приписват тези,
إِلَّا عِبَادَ ٱللَّهِ ٱلۡمُخۡلَصِينَ ﲟ ﴿١٦٠﴾
но не и преданите раби на Аллах!
فَإِنَّكُمۡ وَمَا تَعۡبُدُونَ ﲠ ﴿١٦١﴾
И вие [о, неверници], и онова, на което служите,
مَآ أَنتُمۡ عَلَيۡهِ بِفَٰتِنِينَ ﲡ ﴿١٦٢﴾
никого не можете да изкусите срещу Него
إِلَّا مَنۡ هُوَ صَالِ ٱلۡجَحِيمِ ﲢ ﴿١٦٣﴾
освен онези, които ще горят в Ада.
وَمَا مِنَّآ إِلَّا لَهُۥ مَقَامٞ مَّعۡلُومٞ ﲣ ﴿١٦٤﴾
[Ангелите казват:] “Всеки от нас има свое определено място.
وَإِنَّا لَنَحۡنُ ٱلصَّآفُّونَ ﲤ ﴿١٦٥﴾
Наистина ние сме строените в редици
وَإِنَّا لَنَحۡنُ ٱلۡمُسَبِّحُونَ ﲥ ﴿١٦٦﴾
وَإِن كَانُواْ لَيَقُولُونَ ﲦ ﴿١٦٧﴾
И [преди теб, о, Мухаммад, неверниците] казваха:
لَوۡ أَنَّ عِندَنَا ذِكۡرٗا مِّنَ ٱلۡأَوَّلِينَ ﲧ ﴿١٦٨﴾
“Ако имахме и ние писание като предците,
لَكُنَّا عِبَادَ ٱللَّهِ ٱلۡمُخۡلَصِينَ ﲨ ﴿١٦٩﴾
щяхме да сме предани раби на Аллах.”
فَكَفَرُواْ بِهِۦۖ فَسَوۡفَ يَعۡلَمُونَ ﲩ ﴿١٧٠﴾
[А когато дойде при тях,] не повярваха в него, но ще узнаят.
وَلَقَدۡ سَبَقَتۡ كَلِمَتُنَا لِعِبَادِنَا ٱلۡمُرۡسَلِينَ ﲪ ﴿١٧١﴾
Още преди казахме на нашите раби-пратеници,
إِنَّهُمۡ لَهُمُ ٱلۡمَنصُورُونَ ﲫ ﴿١٧٢﴾
че именно те ще са подкрепените
وَإِنَّ جُندَنَا لَهُمُ ٱلۡغَٰلِبُونَ ﲬ ﴿١٧٣﴾
и че именно Нашето войнство ще победи.
فَتَوَلَّ عَنۡهُمۡ حَتَّىٰ حِينٖ ﲭ ﴿١٧٤﴾
И се отвърни от тях за определен срок!
وَأَبۡصِرۡهُمۡ فَسَوۡفَ يُبۡصِرُونَ ﲮ ﴿١٧٥﴾
И ги наблюдавай, скоро и те ще видят!
أَفَبِعَذَابِنَا يَسۡتَعۡجِلُونَ ﲯ ﴿١٧٦﴾
Нима за Нашето мъчение бързат?
فَإِذَا نَزَلَ بِسَاحَتِهِمۡ فَسَآءَ صَبَاحُ ٱلۡمُنذَرِينَ ﲰ ﴿١٧٧﴾
Ала спусне ли се то над домовете им, ще е лош денят за увещаваните.
وَتَوَلَّ عَنۡهُمۡ حَتَّىٰ حِينٖ ﲱ ﴿١٧٨﴾
И се отвърни от тях за определен срок!
وَأَبۡصِرۡ فَسَوۡفَ يُبۡصِرُونَ ﲲ ﴿١٧٩﴾
И ги наблюдавай, скоро и те ще видят!
سُبۡحَٰنَ رَبِّكَ رَبِّ ٱلۡعِزَّةِ عَمَّا يَصِفُونَ ﲳ ﴿١٨٠﴾
Пречист е твоят Господ, Господът на мощта, от онова, което Му приписват!
وَسَلَٰمٌ عَلَى ٱلۡمُرۡسَلِينَ ﲴ ﴿١٨١﴾
وَٱلۡحَمۡدُ لِلَّهِ رَبِّ ٱلۡعَٰلَمِينَ ﲵ ﴿١٨٢﴾
И слава на Аллах, Господа на световете!
