يَوۡمَ يُدَعُّونَ إِلَىٰ نَارِ جَهَنَّمَ دَعًّا ﰌ ﴿١٣﴾
В Деня, когато ще бъдат подкарани към огъня на Ада:
ٱصۡلَوۡهَا فَٱصۡبِرُوٓاْ أَوۡ لَا تَصۡبِرُواْ سَوَآءٌ عَلَيۡكُمۡۖ إِنَّمَا تُجۡزَوۡنَ مَا كُنتُمۡ تَعۡمَلُونَ ﰏ ﴿١٦﴾
Горете там и да търпите, и да не търпите, все едно е за вас! Ще ви се въздаде само за вашите дела!”
فَٰكِهِينَ بِمَآ ءَاتَىٰهُمۡ رَبُّهُمۡ وَوَقَىٰهُمۡ رَبُّهُمۡ عَذَابَ ٱلۡجَحِيمِ ﰑ ﴿١٨﴾
радостни с онова, което им е дарил техният Господ и ги е предпазил техният Господ от мъчението на Ада.
كُلُواْ وَٱشۡرَبُواْ هَنِيٓـَٔۢا بِمَا كُنتُمۡ تَعۡمَلُونَ ﰒ ﴿١٩﴾
Яжте и пийте със здраве за онова, което сте вършили!
مُتَّكِـِٔينَ عَلَىٰ سُرُرٖ مَّصۡفُوفَةٖۖ وَزَوَّجۡنَٰهُم بِحُورٍ عِينٖ ﰓ ﴿٢٠﴾
Облегнати на подредени престоли... И ще им дадем за съпруги хубавици с големи очи.
وَٱلَّذِينَ ءَامَنُواْ وَٱتَّبَعَتۡهُمۡ ذُرِّيَّتُهُم بِإِيمَٰنٍ أَلۡحَقۡنَا بِهِمۡ ذُرِّيَّتَهُمۡ وَمَآ أَلَتۡنَٰهُم مِّنۡ عَمَلِهِم مِّن شَيۡءٖۚ كُلُّ ٱمۡرِيِٕۭ بِمَا كَسَبَ رَهِينٞ ﰔ ﴿٢١﴾
Към онези, които вярват и тяхното потомство ги последва с вяра - ще присъединим към тях потомството им и не ще отнемем нищо от делата им. Всеки човек ще отговаря за делата си.
وَأَمۡدَدۡنَٰهُم بِفَٰكِهَةٖ وَلَحۡمٖ مِّمَّا يَشۡتَهُونَ ﰕ ﴿٢٢﴾
И ще им дарим в изобилие плодове и месо, каквито пожелаят.
يَتَنَٰزَعُونَ فِيهَا كَأۡسٗا لَّا لَغۡوٞ فِيهَا وَلَا تَأۡثِيمٞ ﰖ ﴿٢٣﴾
Ще си подават там един на друг чаша, от която не ще има нито празнословие, нито подбуда към грях.
۞ وَيَطُوفُ عَلَيۡهِمۡ غِلۡمَانٞ لَّهُمۡ كَأَنَّهُمۡ لُؤۡلُؤٞ مَّكۡنُونٞ ﰗ ﴿٢٤﴾
И ще им прислужват юноши, които сякаш са скрити бисери.
وَأَقۡبَلَ بَعۡضُهُمۡ عَلَىٰ بَعۡضٖ يَتَسَآءَلُونَ ﰘ ﴿٢٥﴾
И ще се обръщат един към друг, разпитвайки се.
قَالُوٓاْ إِنَّا كُنَّا قَبۡلُ فِيٓ أَهۡلِنَا مُشۡفِقِينَ ﰙ ﴿٢٦﴾
Ще рекат: “Бояхме се [от Аллах] и преди, когато бяхме сред своите роднини.
فَمَنَّ ٱللَّهُ عَلَيۡنَا وَوَقَىٰنَا عَذَابَ ٱلسَّمُومِ ﰚ ﴿٢٧﴾
Но Аллах ни облагодетелства и ни опази от изгарящото мъчение.
إِنَّا كُنَّا مِن قَبۡلُ نَدۡعُوهُۖ إِنَّهُۥ هُوَ ٱلۡبَرُّ ٱلرَّحِيمُ ﰛ ﴿٢٨﴾
Ние Го зовяхме и преди. Той е Владетеля на доброто, Милосърдния.”
فَذَكِّرۡ فَمَآ أَنتَ بِنِعۡمَتِ رَبِّكَ بِكَاهِنٖ وَلَا مَجۡنُونٍ ﰜ ﴿٢٩﴾
И поучавай [о, Мухаммад]! Ти не си - по милост от твоя Господ - нито гадател, нито луд.
أَمۡ يَقُولُونَ شَاعِرٞ نَّتَرَبَّصُ بِهِۦ رَيۡبَ ٱلۡمَنُونِ ﰝ ﴿٣٠﴾
Или казват: “Ти си поет! Изчакваме превратностите на съдбата.”
قُلۡ تَرَبَّصُواْ فَإِنِّي مَعَكُم مِّنَ ٱلۡمُتَرَبِّصِينَ ﰞ ﴿٣١﴾
Кажи: “Чакайте! И аз чакам с вас.”
أَمۡ تَأۡمُرُهُمۡ أَحۡلَٰمُهُم بِهَٰذَآۚ أَمۡ هُمۡ قَوۡمٞ طَاغُونَ ﰟ ﴿٣٢﴾
Нима умовете им повеляват това, или са престъпващи хора?
أَمۡ يَقُولُونَ تَقَوَّلَهُۥۚ بَل لَّا يُؤۡمِنُونَ ﰠ ﴿٣٣﴾
Или искат да кажат: “Сам си го е съчинил!” Не, те не вярват.
فَلۡيَأۡتُواْ بِحَدِيثٖ مِّثۡلِهِۦٓ إِن كَانُواْ صَٰدِقِينَ ﰡ ﴿٣٤﴾
Нека донесат слово, подобно на него, ако казват истината!
أَمۡ خُلِقُواْ مِنۡ غَيۡرِ شَيۡءٍ أَمۡ هُمُ ٱلۡخَٰلِقُونَ ﰢ ﴿٣٥﴾
Нима бяха сътворени от нищо, или те са творците?
أَمۡ خَلَقُواْ ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَٱلۡأَرۡضَۚ بَل لَّا يُوقِنُونَ ﰣ ﴿٣٦﴾
Или те сътвориха небесата и земята? Не, ала не се убеждават.
أَمۡ عِندَهُمۡ خَزَآئِنُ رَبِّكَ أَمۡ هُمُ ٱلۡمُصَۜيۡطِرُونَ ﰤ ﴿٣٧﴾
Или при тях са съкровищниците на твоя Господ, или те са властващите?
أَمۡ لَهُمۡ سُلَّمٞ يَسۡتَمِعُونَ فِيهِۖ فَلۡيَأۡتِ مُسۡتَمِعُهُم بِسُلۡطَٰنٖ مُّبِينٍ ﰥ ﴿٣٨﴾
Или имат стълба, от която подслушват? Тогава нека този от тях, който е чул нещо, да донесе явен довод!
أَمۡ تَسۡـَٔلُهُمۡ أَجۡرٗا فَهُم مِّن مَّغۡرَمٖ مُّثۡقَلُونَ ﰧ ﴿٤٠﴾
Или искаш отплата от тях [о, Мухаммад], та са обременени от дълг?
أَمۡ يُرِيدُونَ كَيۡدٗاۖ فَٱلَّذِينَ كَفَرُواْ هُمُ ٱلۡمَكِيدُونَ ﰩ ﴿٤٢﴾
Или кроят хитрина? Ала онези, които не вярват, те ще са надхитрените.
أَمۡ لَهُمۡ إِلَٰهٌ غَيۡرُ ٱللَّهِۚ سُبۡحَٰنَ ٱللَّهِ عَمَّا يُشۡرِكُونَ ﰪ ﴿٤٣﴾
Или имат друг бог освен Аллах? Пречист е Аллах от онова, с което Го съдружават!
وَإِن يَرَوۡاْ كِسۡفٗا مِّنَ ٱلسَّمَآءِ سَاقِطٗا يَقُولُواْ سَحَابٞ مَّرۡكُومٞ ﰫ ﴿٤٤﴾
И дори да видят отломък, падащ от небето, казват: “Скупчени облаци.”
فَذَرۡهُمۡ حَتَّىٰ يُلَٰقُواْ يَوۡمَهُمُ ٱلَّذِي فِيهِ يُصۡعَقُونَ ﰬ ﴿٤٥﴾
Остави ги, докато срещнат своя Ден, когато ще бъдат поразени от мълнията!
يَوۡمَ لَا يُغۡنِي عَنۡهُمۡ كَيۡدُهُمۡ شَيۡـٔٗا وَلَا هُمۡ يُنصَرُونَ ﰭ ﴿٤٦﴾
Деня, когато нито хитрината им ще ги избави, нито ще им се помогне.
وَإِنَّ لِلَّذِينَ ظَلَمُواْ عَذَابٗا دُونَ ذَٰلِكَ وَلَٰكِنَّ أَكۡثَرَهُمۡ لَا يَعۡلَمُونَ ﰮ ﴿٤٧﴾
А за угнетителите има и друго мъчение освен това, ала повечето от тях не знаят.
وَٱصۡبِرۡ لِحُكۡمِ رَبِّكَ فَإِنَّكَ بِأَعۡيُنِنَاۖ وَسَبِّحۡ بِحَمۡدِ رَبِّكَ حِينَ تَقُومُ ﰯ ﴿٤٨﴾
И бъди търпелив пред повелята на своя Господ! Ти наистина си пред Очите Ни. И прославяй своя Господ с възхвала, когато ставаш!
