Български
Surah Al-Haaqqah ( The Inevitable ) - Aya count 52
وَمَآ أَدۡرَىٰكَ مَا ٱلۡحَآقَّةُ ﰂ ﴿٣﴾
И откъде да знаеш ти какво е Неизбежното?
كَذَّبَتۡ ثَمُودُ وَعَادُۢ بِٱلۡقَارِعَةِ ﰃ ﴿٤﴾
Самудяните и адитите взеха за лъжа Бедствието.
فَأَمَّا ثَمُودُ فَأُهۡلِكُواْ بِٱلطَّاغِيَةِ ﰄ ﴿٥﴾
Самудяните бяха погубени от Вика.
وَأَمَّا عَادٞ فَأُهۡلِكُواْ بِرِيحٖ صَرۡصَرٍ عَاتِيَةٖ ﰅ ﴿٦﴾
А адитите бяха погубени от бушуващ леден вихър.
سَخَّرَهَا عَلَيۡهِمۡ سَبۡعَ لَيَالٖ وَثَمَٰنِيَةَ أَيَّامٍ حُسُومٗاۖ فَتَرَى ٱلۡقَوۡمَ فِيهَا صَرۡعَىٰ كَأَنَّهُمۡ أَعۡجَازُ نَخۡلٍ خَاوِيَةٖ ﰆ ﴿٧﴾
Накара го Той да вилнее срещу тях седем нощи и осем дни поред, и виждаш там хората покосени, сякаш са стволове на повалени палми.
فَهَلۡ تَرَىٰ لَهُم مِّنۢ بَاقِيَةٖ ﰇ ﴿٨﴾
И нима виждаш някой останал от тях?
وَجَآءَ فِرۡعَوۡنُ وَمَن قَبۡلَهُۥ وَٱلۡمُؤۡتَفِكَٰتُ بِٱلۡخَاطِئَةِ ﰈ ﴿٩﴾
И Фараонът, и онези преди него, и сринатите [селища на Лут] вършеха грях.
فَعَصَوۡاْ رَسُولَ رَبِّهِمۡ فَأَخَذَهُمۡ أَخۡذَةٗ رَّابِيَةً ﰉ ﴿١٠﴾
И се възпротивиха на пратеника от своя Господ, затова Той с мощ ги сграбчи.
إِنَّا لَمَّا طَغَا ٱلۡمَآءُ حَمَلۡنَٰكُمۡ فِي ٱلۡجَارِيَةِ ﰊ ﴿١١﴾
Когато водата преля, Ние ви понесохме в плаващия Ковчег,
لِنَجۡعَلَهَا لَكُمۡ تَذۡكِرَةٗ وَتَعِيَهَآ أُذُنٞ وَٰعِيَةٞ ﰋ ﴿١٢﴾
за да го сторим поука за вас и да го запомнят помнещи уши.
فَإِذَا نُفِخَ فِي ٱلصُّورِ نَفۡخَةٞ وَٰحِدَةٞ ﰌ ﴿١٣﴾
И когато се протръби с Рога първия път,
وَحُمِلَتِ ٱلۡأَرۡضُ وَٱلۡجِبَالُ فَدُكَّتَا دَكَّةٗ وَٰحِدَةٗ ﰍ ﴿١٤﴾
и бъдат вдигнати земята и планините, и бъдат натрошени с един удар,
فَيَوۡمَئِذٖ وَقَعَتِ ٱلۡوَاقِعَةُ ﰎ ﴿١٥﴾
тогава ще се случи Събитието.
وَٱنشَقَّتِ ٱلسَّمَآءُ فَهِيَ يَوۡمَئِذٖ وَاهِيَةٞ ﰏ ﴿١٦﴾
И ще се разцепи небето, и ще бъде слабо в този Ден.
وَٱلۡمَلَكُ عَلَىٰٓ أَرۡجَآئِهَاۚ وَيَحۡمِلُ عَرۡشَ رَبِّكَ فَوۡقَهُمۡ يَوۡمَئِذٖ ثَمَٰنِيَةٞ ﰐ ﴿١٧﴾
И ангелите ще са по краищата му. В този Ден осмина [от тях] ще носят Трона на твоя Господ.
يَوۡمَئِذٖ تُعۡرَضُونَ لَا تَخۡفَىٰ مِنكُمۡ خَافِيَةٞ ﰑ ﴿١٨﴾
В този Ден ще бъдете изправени [пред Аллах]. Не ще бъде скрита и една ваша тайна.
فَأَمَّا مَنۡ أُوتِيَ كِتَٰبَهُۥ بِيَمِينِهِۦ فَيَقُولُ هَآؤُمُ ٱقۡرَءُواْ كِتَٰبِيَهۡ ﰒ ﴿١٩﴾
И онзи, чиято книга му се даде в десницата, ще каже: “Ето ви, прочетете моята книга!
إِنِّي ظَنَنتُ أَنِّي مُلَٰقٍ حِسَابِيَهۡ ﰓ ﴿٢٠﴾
Предполагах, че ще получа своята равносметка.”
فَهُوَ فِي عِيشَةٖ رَّاضِيَةٖ ﰔ ﴿٢١﴾
فِي جَنَّةٍ عَالِيَةٖ ﰕ ﴿٢٢﴾
قُطُوفُهَا دَانِيَةٞ ﰖ ﴿٢٣﴾
Плодовете й ще са сведени.
كُلُواْ وَٱشۡرَبُواْ هَنِيٓـَٔۢا بِمَآ أَسۡلَفۡتُمۡ فِي ٱلۡأَيَّامِ ٱلۡخَالِيَةِ ﰗ ﴿٢٤﴾
Яжте и пийте със здраве за онова, което сте вършили преди, в отминалите дни!
وَأَمَّا مَنۡ أُوتِيَ كِتَٰبَهُۥ بِشِمَالِهِۦ فَيَقُولُ يَٰلَيۡتَنِي لَمۡ أُوتَ كِتَٰبِيَهۡ ﰘ ﴿٢٥﴾
А онзи, чиято книга му се даде в левицата, ще каже: “О, да не ми бе давана моята книга
وَلَمۡ أَدۡرِ مَا حِسَابِيَهۡ ﰙ ﴿٢٦﴾
и да не бях узнал каква е моята равносметка!
يَٰلَيۡتَهَا كَانَتِ ٱلۡقَاضِيَةَ ﰚ ﴿٢٧﴾
О, да бе приключило всичко [със смъртта]!
مَآ أَغۡنَىٰ عَنِّي مَالِيَهۡۜ ﰛ ﴿٢٨﴾
Не ме избави моето богатство.
هَلَكَ عَنِّي سُلۡطَٰنِيَهۡ ﰜ ﴿٢٩﴾
خُذُوهُ فَغُلُّوهُ ﰝ ﴿٣٠﴾
ثُمَّ ٱلۡجَحِيمَ صَلُّوهُ ﰞ ﴿٣١﴾
ثُمَّ فِي سِلۡسِلَةٖ ذَرۡعُهَا سَبۡعُونَ ذِرَاعٗا فَٱسۡلُكُوهُ ﰟ ﴿٣٢﴾
После го нанижете на верига, дълга седемдесет лакти!
إِنَّهُۥ كَانَ لَا يُؤۡمِنُ بِٱللَّهِ ٱلۡعَظِيمِ ﰠ ﴿٣٣﴾
Не повярва той в Аллах, Превеликия.
وَلَا يَحُضُّ عَلَىٰ طَعَامِ ٱلۡمِسۡكِينِ ﰡ ﴿٣٤﴾
И не подканваше да бъде нахранен нуждаещият се,
فَلَيۡسَ لَهُ ٱلۡيَوۡمَ هَٰهُنَا حَمِيمٞ ﰢ ﴿٣٥﴾
затова Днес няма тук за него ближен,
وَلَا طَعَامٌ إِلَّا مِنۡ غِسۡلِينٖ ﰣ ﴿٣٦﴾
нито храна освен кръв и гной.
لَّا يَأۡكُلُهُۥٓ إِلَّا ٱلۡخَٰطِـُٔونَ ﰤ ﴿٣٧﴾
فَلَآ أُقۡسِمُ بِمَا تُبۡصِرُونَ ﰥ ﴿٣٨﴾
Ала не! Кълна се в това, което съзирате
وَمَا لَا تُبۡصِرُونَ ﰦ ﴿٣٩﴾
и в това, което не съзирате,
إِنَّهُۥ لَقَوۡلُ رَسُولٖ كَرِيمٖ ﰧ ﴿٤٠﴾
наистина то е слово на достоен Пратеник,
وَمَا هُوَ بِقَوۡلِ شَاعِرٖۚ قَلِيلٗا مَّا تُؤۡمِنُونَ ﰨ ﴿٤١﴾
а не е слово на поет. Но вие малко вярвате.
وَلَا بِقَوۡلِ كَاهِنٖۚ قَلِيلٗا مَّا تَذَكَّرُونَ ﰩ ﴿٤٢﴾
И не е слово на гадател. Ала малко се поучавате.
تَنزِيلٞ مِّن رَّبِّ ٱلۡعَٰلَمِينَ ﰪ ﴿٤٣﴾
Низпослание от Господа на световете.
وَلَوۡ تَقَوَّلَ عَلَيۡنَا بَعۡضَ ٱلۡأَقَاوِيلِ ﰫ ﴿٤٤﴾
И ако той Ни приписваше някакви слова,
لَأَخَذۡنَا مِنۡهُ بِٱلۡيَمِينِ ﰬ ﴿٤٥﴾
щяхме да го сграбчим с Десницата,
ثُمَّ لَقَطَعۡنَا مِنۡهُ ٱلۡوَتِينَ ﰭ ﴿٤٦﴾
после да му прережем аортата.
فَمَا مِنكُم مِّنۡ أَحَدٍ عَنۡهُ حَٰجِزِينَ ﰮ ﴿٤٧﴾
И никой сред вас не ще Ни възпре от това.
وَإِنَّهُۥ لَتَذۡكِرَةٞ لِّلۡمُتَّقِينَ ﰯ ﴿٤٨﴾
То е напомняне за богобоязливите.
وَإِنَّا لَنَعۡلَمُ أَنَّ مِنكُم مُّكَذِّبِينَ ﰰ ﴿٤٩﴾
И добре знаем, че сред вас има отричащи.
وَإِنَّهُۥ لَحَسۡرَةٌ عَلَى ٱلۡكَٰفِرِينَ ﰱ ﴿٥٠﴾
То е скръб за неверниците.
وَإِنَّهُۥ لَحَقُّ ٱلۡيَقِينِ ﰲ ﴿٥١﴾
То е достоверната истина.
فَسَبِّحۡ بِٱسۡمِ رَبِّكَ ٱلۡعَظِيمِ ﰳ ﴿٥٢﴾
Затова прославяй името на твоя Господ, Превеликия!
